В гардероба
Планинарската раница се простря уморена в гардероба. Беше се прибрала след поредния си поход.
- Ох, цялата миришеш на пот и мръсотия! Няма ли да се изкъпеш най-напред? – обади се някой в мрака. Беше елегантната вечерна рокля.
- Всъщност идвам от едно красиво и чисто място и нося мириса на зелена трева. Не съм като теб, която понякога се прибира напоена с цигарен дим.
- Моля, моля! Аз винаги съм изкъпана и чиста.
- Хей, вие двете, престанете веднага! Вдигате врява за цял гардероб! Искам да спя. Утре ще ставам рано за работа – възропта строгият делови костюм.
|
- Ох, колко си скучна и винаги си лягаш с кокошките – сопна й се леко обидена роклята.
- Не се заяждай с нея – намеси се раницата. – Тя ходи да изкарва пари, които ние двете после харчим.
- Харчиш ги най-вече ти за скъпите си експедиции, – възпротиви се роклята – на мен винаги ми плащат сметките. Освен това ме возят в луксозни автомобили и ме водят в изискани ресторанти.
- Да, и винаги се забъркваш в каши с най-неподходящите мъже – отново я смъмри костюмът.
- Е, ти пък никога с никакви мъже не се забъркваш – реши да я уязви роклята. – Не е ясно дори дали си от женски пол. А аз съм толкова фина и нежна, и деликатна…
- … и повърхностна, и елементарна – допълни я раницата. – Видяла ли си нещо от този свят освен шампанското в ресторанта? Изпитвала ли си любов въпреки всичките си авантюри? Чувствала ли си се някога жива, поглеждала ли си към звездите, писала ли си поезия…
Раницата се спря. Знаеше, че беше прекалила. Знаеше, че с думите си е засегнала и деловия костюм, който, подобно на мехурче в шампанско, също си имаше своите емоции, но от бутилката не бе излизал никога. А нима имаше право да се сърди и на роклята, след като дори не знаеше какво е да те глезят и ухажват.
Раницата заспа. Беше уморена след поредния си дълъг поход да търси истинската любов, звездите и поезията.
|