Неделята

      Живели си дружно дните в седмицата. Заедно работили, заедно почивали, заедно се забавлявали. Но рекъл Господ да направи Неделята по-специална. Казал й, че вече няма да работи, а само ще празнува. Разпределил между другите дни работата на Неделята, а техните празници, купони, разходки и забави дал на нея.

      Възгордяла се Неделята, че станала така специална. Погледнала на другите дни отвисоко и им се присмяла, че са глупави и вършат всичката работа. Тогава Понеделникът, Вторникът, Срядата, Четвъртъкът, Петъкът и Съботата й се ядосали и спрели да дружат с нея. Помагали си един на друг, като се отменяли в работата. Ако Четвъртъкът бил болен, Срядата и Петъкът поемали и неговата работа. Ако някой от тях имал рожден ден, другите работели вместо него и после заедно празнували. Когато идвал рожденият ден на Неделята, никой не стъпвал у тях. Стояла си сама, самичка и умирала от скука. Вече съжалявала, че всички празници били за нея. За какво са й празници – нали сам не се празнува! А като си с другите, и работата е празник. Но нямало как – нали самият Господ я бил нарочил. Постепенно Неделята съвсем загубила празничното си настроение и от скука започнала да бърше праха у дома, да чисти и подрежда. Също така да мисли и да пренарежда мислите в главата си. Нерадостни били мислите и потънали целите в прах и мръсотия. Мислила, мислила и накрая решила – ще отиде при Господ и ще го помоли да й даде малко работа и ако може, да я сприятели отново с другите дни… А дали е отишла да го помоли, не знам. Може да е отишла, може и да не е. А може да е била при него, но той просто да й е отказал. Но аз знам, че има време за всичко. Дори и само в един ден трябва да има време и за работа, и за почивка, и за празник. От нас зависи, защото ние, хората, сме БОГОВЕТЕ на този свят.