Крачун и Малчо
Някога по земята ходел един много висок човек. Бил толкова висок, че главата му се движела сред облаците. Като вървял по земята, много пъти не виждал къде стъпва. Заради това ту настъпвал някого, ту се блъскал в друг. Не било нарочно. Просто главата му била зареяна високо в облаците и не забелязвала нищо друго наоколо си. Все пак очите са на главата, а човек не гледа с краката си.
На същата тази земя си ходел с дребни, ситни крачки и с поглед, забит в земята, Малчо. Той бил толкова нисък, че буквално си живеел с червеите и другите ниски гадинки, пъплещи наоколо му. А за облаците дори и не подозирал, че съществуват. Затова и мечтите му били скромни. Толкова скромни, че се свеждали до това, да има днес с какво да се нахрани и къде да поспи. Един ден тези двамата се срещнали. Ама каква среща била само!
Големият човек, както си ходел, без да вижда къде стъпва, се спънал в оградката пред къщата на Малчо. Паднал Крачун по очи и забил нос в пръстта. Когато надигнал глава, пред него стоял Малчо и в недоумение мигал с очи. Зачудил се Малчо на тази върлина, витаеща в облаците, а Крачун бил изненадан как може да има толкова дребно човече. Извинил се Крачун за съборената ограда и казал, че ще я поправи. А Малчо все пак бил ядосан и се развикал сърдито насреща му.
- Извинявай – отново подхванал Крачун, – но се бях нещо замечтал и не видях оградата. Не беше нарочно.
А Малчо продължавал да вика и да крещи. Изобщо не смятал да остави нещата така. Трябвало да има справедливо наказание. Тогава и Крачун вече не издържал и се ядосал. Хванал Малчо за яката и го вдигнал нависоко. Малчо за миг онемял. Какво ставало с него? Какви са тези бели и красиви мъгли наоколо! А небето колко било синьо! Замлъкнал не от страх, а от изненада и от едно блажено спокойствие, което го завладявало. “Да, при такава гледка май и аз бих се спънал”, помислил си той. Крачун видял смайването на Малчо и се отказал от намерението си да го ступа хубаво. Никак не му понасяли виковете и крясъците.
Между небето и земята има много разстояние, но те все пак се срещат на линията на хоризонта. Исках да те питам нещо, читателю. Колко висок е твоят хоризонт?
|