Вселенският глад

      Едно малко коте вървяло по улиците примряло от глад. Открило по пътя си под един прозорец малко парче рибка. Стомахчето му така се било свило, че едва я преглътнало. Само след час обаче имало достатъчно сили, за да изяде още нещо. Започнало да обикаля всички кофи за боклук и всички задни входове на ресторантите. Там винаги откривало нещо, оставено за него от главния готвач. Големият глад направил място на огромен апетит.

      Не след дълго всичката храна по улиците била изгълтана. Писанко вече никак не подбирал – не подминавал нищо по пътя си. Почнал да яде хартиени пликове, пластмасови опаковки, стъкло и изобщо всичко, което му попаднело пред очите. Започнал да придобива все по-заоблени форми. Стомахът му се разширявал и разширявал. Писанко поглъщал и поглъщал. И станало така, че изял всичко, което било за ядене, а след това и всички предмети, които не били за ядене. След това изял целия град. И започнал малко по малко да поглъща град след град, село след село. Накрая погълнал и цялата планета Земя. По някое време стомахът му пристъргал отново. Огледал се наоколо си Писан, но просто нямало вече какво да изяде. И накрая, примрял от глад, подхванал собствената си опашка и изял сам себе си. Така във Вселената се образувала огромна черна дупка.