Вселенският гладЕдно малко коте вървяло по улиците примряло от глад. Открило по пътя си под един прозорец малко парче рибка. Стомахчето му така се било свило, че едва я преглътнало. Само след час обаче имало достатъчно сили, за да изяде още нещо. Започнало да обикаля всички кофи за боклук и всички задни входове на ресторантите. Там винаги откривало нещо, оставено за него от главния готвач. Големият глад направил място на огромен апетит. |
|
Не след дълго всичката храна по улиците била изгълтана. Писанко вече никак не подбирал – не подминавал нищо по пътя си. Почнал да яде хартиени пликове, пластмасови опаковки, стъкло и изобщо всичко, което му попаднело пред очите. Започнал да придобива все по-заоблени форми. Стомахът му се разширявал и разширявал. Писанко поглъщал и поглъщал. И станало така, че изял всичко, което било за ядене, а след това и всички предмети, които не били за ядене. След това изял целия град. И започнал малко по малко да поглъща град след град, село след село. Накрая погълнал и цялата планета Земя. По някое време стомахът му пристъргал отново. Огледал се наоколо си Писан, но просто нямало вече какво да изяде. И накрая, примрял от глад, подхванал собствената си опашка и изял сам себе си. Така във Вселената се образувала огромна черна дупка. |