“Разказите на Сульо и размислите на Пульо” е първата книга на Таня Иванова и Галина Георгиева.

Таня Иванова за зараждането на идеята: Аз бях писала някакви разкази преди. Галя знаеше и един ден ми прати нахвърлена една идея. Каза, ако искам да напиша нещо по нея и да го пратя за участие в някой конкурс. Отначало тази работа не ми се понрави. Та нали си имам свои идеи! Въображението ми обаче нямаше такива предрасъдъци, вече беше започнало да работи. Така и така, разигравах сюжета, поне да го напиша! Ето как се роди първият разказ “Пътят”.

След няколко дни дойде прозрението. Като човек завършил Приложна лингвистика, голяма част от обкръжението ми има отношение към езика. Реших, че ако с неколцина от приятелите ми напишем по един, два разказа, може да стане цяла книга. Книга, събрала моите близки хора! Закипях от въодушевление и в следващите няколко дни звънях по телефони и скайпове. Някои направо ми отказваха, други приемаха предизвикателството. С течение на времето книжката отся авторите си. С мен остана сериозно един приятел – Галя.

Галина Иванова за нейните предизвикателства: За мен в направата на тази книжка имаше две предизвикателства. Едното е, че трябваше да облека мислите и идеите си в думи, а другото бяха илюстрациите. Макар да съм художник, съм завършила живопис – различно е. Но да - основата я имах. Трябваше просто да поразровя старите си детски книжки. Накрая си подбрах две, три. Гледах, анализирах и накрая хванах моливчетата.

За малки или големи?

Галина Иванова: Книжката е и за големи, но и за малки. Надяваме се зад забавните историйки големите да харесат посланието и смисъла. За малките това ще са просто приказки, но може би ще покълнат и ще попаднат на място. А илюстрациите някак от самосебе си станаха такива. Може би по простата причина, че главно книжките за деца се илюстрират. Но защо пък и възрастните да нямат нещо цветно и красиво. Смятам като цяло, че човек винаги си остава едно малко дете и не е хубаво да го загърбва.